Археологически разкопки на текст

Текст:

“Може би, най-вече се чувствам “в къщи”, докато летя със самолета…”
Юлия Кръстева
(нейна реплика от разговор след представяне на нейна книга)

Археологически разкопки на текста:

Пласт 1

“Може би…”

Пласт 2

Не си спомням точните й думи. Предал съм само смисъла на това, което тя каза.

Пласт 3

От този пласт нататък номерацията изчезва, защото низходящия ред бе нарушен от форсмажорни обстоятелства и близки срещи от 3ти, 4ти и 5ти… клас.

Пласт без номер и класификация

Повърхността на текста е гладка и непроницаема. Следите от ангоба са добре запазени, както в смисъла, така и във формата. Формата все още не е ясна. Тъй като това бе произнесена фраза, дори не бих я нарекъл “изречение”. Уверен съм, че бе казана, без да бъде оформена като изречение. Или най-малкото не по начина, по който тя, авторката, “пише” изреченията. Нека се спрем на формата “казано изречение, за което не е сигурно, че е замисляно като изречение, но, тъй като по обща договореност, затваряме фразите си в изречения (за прегледност, понятност и други нюанси на конформизма) наричаме изречената фраза с името изречение без да познаваме намерението и волята на автора.” Стана сложно. Затова в началото казах, че формата не е изяснена. Няма и да бъде.

Пласт, в който може да увиете тринайстото кученце от котилото, за да не измръзне, защото на корема на майка му няма място за него

Когато майката не може да се погрижи за новороденото, нищо не ни пречи да одерем една овца и да увием двуседмичното пале в още неизсъхналата от кръвта овча кожа. После да го храним още една седмица ден и нощ с пръст, потапян хиляди пъти в киселото мляко и пъхан в ненаситната му устичка. Не че ще заместим сученето. Палето само ще оцелее. Юлия Кръстева, разбира се, не живее в България в момента. Но, пък, много пътува.

Пласт, в който бе открита черната кутия от полета, в който можеш да се почувстваш “в къщи”

В него освен черната кутия бяха открити и множество предмети от късната желязна епоха. Много късната желязна епоха. Почти пластмасовата късна желязна епоха. Те не представляват интерес, но пък са находки. Не са изхвърлени. В дървени сандъци са. Те оправдаха наличието на 5ма асистенти по време на разкопаването на отделните пластове. Всеки от тях се опитваше да намери прилики между работата на проф. Велизар Велков, Мъро Димитров и други всепризнати светила в родната археология. В крайна сметка се научиха единствено на това, че когато една фраза е изсечена на стела преди повече от 2500 години, е по лесно да я прочетеш, ако плиснеш върху стелата малко вода. Буквите изпъкват.
Съдържанието на черната кутия не е описано. Черната кутия на този полет не е прослушвана. Тя бе върната на авторката. Авторката не е настоявала за това. Въпрос на възпитание.

Пояснителни бележки, абревиатури, именен показалец, безименен показалец, среден показалец, малък показалец, именник на българските ханове и хотели:

Разкопките са проведени по метода на случайното разкопаване, ровене в прахта, застояване задълго под сянката на тентата, недообмисляне, усет, случайни находки, смесване на находките с находки от други текстове, датиране и номериране на касите с лимонада, мента, мастика и прогнозата за облаци, надвиснали над Камен бряг. И то не какви да е облаци, а такива облаци, че чак гърлото да те заболи от еднозначност.

Leave a Reply

%d bloggers like this: