Month: January 2017

Археологически разкопки на текст

Текст: “Може би, най-вече се чувствам “в къщи”, докато летя със самолета…” Юлия Кръстева (нейна реплика от разговор след представяне на нейна книга) Археологически разкопки на текста: Пласт 1 “Може би…” Пласт 2 Не си спомням точните й думи. Предал съм само смисъла на това, което тя каза. Пласт 3 От този пласт нататък номерацията…

Призори. Обувките

Кои да обуя? Отворените сандали, които ми носят щастие и прозрачни идеи? Или официалните черни, заради илюзията за непоклатимост? Или меките велурени, които променят плановете за деня? Или по-добре ботушите, за да прегазя през грубостите днес? Май че ми стигат босите ми крака. Отново да усетя росата и пръстта и локвите на кръстовището и тежестта…

Сплин. Това ти се присънва

Едва, едва си се събудил. Едва, едва си направил ход от E2 на E4. Остава да допишеш реда. Но твоят Energizer е свършил Покрай теб минава мъж и се превива от смях. Ти най-често виждаш присмех по лицата и изведнъж разбираш, че това ти се присънва. Ти си се събудил, измил си се, обръснал си…

Сняг без стъпки

Повече сигурно няма да дам и няма да искам да взимам. Може би ще остана сам и ще прилича на зима. Сигурно ще прилича на сняг призори, бял и без стъпки. Там тишината ще ми направи знак за ледена, страстна прегръдка. После вече няма да знам и повече няма да питам Глух ще остана. И…

Елисавета Бам включи вентилатора

В забързания понеделникочетвъртък си седя на перваза на слънчевата неделя под капките на отминалия дъжд Отпивам от ароматния чай Махам с крака из въздуха Като махало за отхипнотизиране Примигвам от музиката Виждам я. И я слушам отново за да я потрепна още веднъж И счетоводните ми пътеки се подреждат в неправилни линини от аритметични стада…